Пиша този пост във връзка с проблеми, които имах наскоро с изпълнението на един наш проект за еднофамилна сграда.
Става въпрос за едноетажна сграда с дървен покрив. Собственикът взема решение да строи по стопански способ – наема строителни бригади, а негов познат, който уж разбира от строителство ги наглежда. Появява се майсторът, който разбира от всичко и започва да му обяснява как инженерът се е престарал, как може да се спести бетон и армировка. А къщата е армирана абсолютно конструктивно. В един момент ми звъни собственика да ми се жалва, че съм му сложил много материали, без обаче да ми каже на каква база сравнява. И драмата започва когато разбира, че трябва да се осъществява авторски надзор по част конструктивна, защото трябва конструкторът да подписва съответните актове. Започва се едно звънене от страна на арматурен двор, на майстор на обект с редица въпроси. В арматурния двор започнали да си вадят армировката от проектите и извадили с 500 кг. по-малко. Разбира се, не са разчели правилно чертежите. Майсторът се обажда и пита защо петното на сградата от архитектурата е по-малко от основите на сградата. Той горкия не може да разчете плана основи.
Резултатът: Викат ме да приемам армировка основи. Това коетовиждам е ,че в изкоп, направен върху строителни отпадъци (парчета плочки, гипс, мазилка, бетон, дори парцали) е наредена армировката без подложен бетон. На места са подложени камъни за бетоново покритие (или подложен бетон както казва майсторът), на места армировката е директно върху трошляка от строителни отпадъци. Липсват страници за кофраж. Армировката на ивиците е вълнообразна и във вертикална и в хоризонтална посока. Казах им, че ако искат де се подписвам на актовете няма да бетонират докато не почистят основата. Още повече, че и да искат да бетонират, няма да има време да сложат кофража за основите.
Следва: 1-Нацупени майстори, защото им се увеличава работата. 2-Сърдит собственик, защото на него му е обяснено, че майсторите работят много добре, но инженера ги спира. Костваше ми около час да говоря с човека и да му пиша имейли, да му пращам снимки на неговата сграда и на подобни на неговата, но изпълнени добре, за да направи сам преценка на кого да вярва в бъдеще.
В крайна сметка майсторите си изчистиха терена и сложиха кофража с три дни закъснение. Не изляха подложен бетон, за да му спестят 2м3 бетон. Но изляха допълнително 5м3 поради лош изкоп и преценка, че на места няма да използват кофраж. Всъщност този преразход на бетон убеди окончателно собственика, че трябва повече да слуша мен отколкото строителите.
Какъв е извода? Рейтингът на нашата професия е изключително нисък. Възложителите не разбират защо в целия процес е нужен проектант при положение, че строителят може сам да направи къщата.
С този пост искам да се обърна към колегията. Към всяка задача трябва да се обръщаме максимално сериозно, да не даваме на псевдо знайни и незнайни майстори да коментират проектите и да обсъждат колко некадърни са инженерите. За това колеги, правете качествени и пълни проекти, за да може да надделяваме над подобно отношение. Да, може някъде да не ни излезе сметката, т.е да вложим повече труд отколкото ще получим заплащане, но нещата ще се уравновесят рано или късно. А това зависи най-много от нас.
