На 26.11.2019г. в 3.54 часа земетресение с магнитуд 6.4 удари Албания в района на големия пристанищен град Дурас. Епицентърът на труса е бил на 10 километра северозападно от град Шияк. В град Дурас има паднали няколко сгради. Значителни разрушения има в селищата около града. Земетресението взе 20 жертви и над 200 ранени.
По стечение на обстоятелствата месец по-късно посетих Дурас и Тирана. Въпреки, че посещението ми бе с цел почивка, използвах момента да направя оглед на последиците от земетресението в района.
В началото искам да направя кратък обзор на конструктивната система на сградите в Албания. Изводите ми са вследствие на наблюдение на множество сгради в строителството, на които ясно се вижда конструктивната система. Над 90% от сградите в Албания са със стоманобетонна, монолитна, безскелетна конструкция. Не ми е ясно фундирането, но смятам че е или единични фундаменти или ивични. Плочите са ребрести или касетирани с дебелини около 20см и повече. За кухините се използват керамични блокчета или тухли. Няма оформени допълнителни греди между колоните. Вертикалните елементи са само стоманобетонни колони, разположени в правоъгълен растер (рай за конструкторите). В сгради до 3 етажа колоните масово са 25/25см. При по-високи сгради стават по-големи. Стълбите се правят гредови, като междинната площадка е стъпила на греда между две колони. Много често стълбите са изнесени извън общия обем на сградата. Самостоятелни стоманобетонни стени не видях. На няколко места при по-високи сгради имаше стоманобетонни ядра около стълбищни клетки. Пълнежната зидария е от тухли четворки с голяма кухинност. Цялата хоризонтална коравина на сградите се постига само от колоните, и то работещи самостоятелно, като отделни конзоли.
По време на престоя си направих една разходка в Дурас с цел да огледам състоянието на сградите. В централната част имаше три петна на разрушени сгради. Впоследствие разбрах, че една от тях е паднала по-време на земетресението, а другите две са били съборени по-късно, защото са оценени като опасни. Следи от земетресението имаше на около 20% от сградите. Т.е голяма част от сградите са понесли земетресението без видими последствия.
Разрушенията са предимно в ограждащата зидария. Има множество съборени стени, които са перпендикулярно на разпространението на земетръсните вълни. Стените, които са успоредно на земетръсните вълни са силно напукани, предимно с наклонени пукнатини. Голяма част от дефектиралите стени са в конзолни участъци на плочата, т.е те не са обрамчени с колони. Разрушенията се наблюдават основно в партерния, първи и втори етажи. Интересно бе, че наблюдавах няколко стари сгради до три етажа, при които изобщо нямаше дефекти. Най-вероятно това се дължи на факта, че пълнежната зидария е от плътни единични тухли. Никъде не видях разрушен бетон – обрушване на бетонно покритие или силно напукване (все пак наблюдавах от улицата).
Изводите, които си направих са няколко:
-
- Очевидно е, че конструктивната система прилагана в Албания има сравнително малка хоризонтална коравина. Това довежда до големи хоризонтални премествания, които на практика разрушават пълнежната зидария.
- Въпреки големите деформации очевидно поведението на бетонните елементи е било добро, те не са се разрушили. Конструкцията е запазила цялоста си.
- Предизвиканите повреди са основно във второстепенни неносещи елементи – преградна зидария.
Как би трябвало да се процедира оттук нататък? Най-лесния вариант е напуканата зидария да се отстрани и да се замени с нова.Разбира се, преди това трябва все пак да се направи подробно обследване на конструктивните елементи. Аз бих направил и стъпка напред, бих предложил да се направи и усилване на сградите за поемане на хоризонтални усилия поне на първите три етажа. Разбира се това е по-скъпия вариант, но все пак е по-надежден във времето.
Отделно мисля, че си отговорих на въпроса как да се конструират сградите – с по-голяма хоризонтална коравина или с по-малка. По коравите сгради са по-скъпи, защото се влага повече материал. Но впоследствие при земетресение щетите при тях са по-малки. Съответно и ремонтните работи. При меките сгради нещата стоят обратно – по-малко пари при строителство и повече за ремонтни работи след земетресение. За мен първият вариант е значително по-добър. Въпросът е какво мислят инвеститорите, които няма да използват сградата, а ще я разпродадат веднага след построяването и.
Неприятно впечатление ми направи, че сградите по които имаше разрушения не бяха обезопасени. На места по улицата имаше остатъци от паднала зидария, от сградите стърчаха опасно тухли и дограма и климатични тела, а достъпа дотам не бе ограничен.
